PT-141 10mg
PT-141 (бремеланотид) – меланокортинов аналог, действащ върху MC4R рецептора в ЦНС, изследван клинично. Цена и анализ на партидата.
49.00 EUR · В наличност
Този продукт е предназначен само и единствено за научни и изследователски цели и не е одобрен лекарствен продукт. Не е предназначен за диагностика, лечение или профилактика при хора или животни. Не е одобрен от FDA, EMA или национален регулатор. Информацията на тази страница е с научно-информационна цел и не представлява медицински съвет, препоръка за употреба или твърдение за клинична ефективност и безопасност.
PT-141 – какво представлява пептидът
PT-141, известен още като бремеланотид, е синтетичен пептид, производен на Меланотан II. Той принадлежи към меланокортиновото семейство, но профилът му на рецепторна активност се различава съществено от този на изходната молекула.
Съединението е получено при изследвания върху пигментационни аналози, при които е установена активност, несвързана с пигментацията. Тази находка отклонява изследователския интерес в друга посока.
Основната описана активност е върху меланокортин-4 рецептора, разположен в централната нервна система, а не върху меланокортин-1 рецептора, отговорен за пигментацията.
Родоначалникът на групата е α-MSH – хормон, който тялото произвежда само. Меланотан II е негова по-стабилна синтетична версия. PT-141 е това, което остава от Меланотан II след частично разграждане: цикличен пептид от седем аминокиселини. Тази малка промяна сменя рецептора – PT-141 почти не действа върху MC1R (пигментацията), но запазва действието си върху MC3R и MC4R в мозъка.
Бремеланотид е научното име на същата молекула.
Механизъм на действие
Молекулата се свързва с меланокортин-4 рецептора в хипоталамуса. За разлика от съединенията, действащи върху съдовата система, механизмът тук е централен – той започва в мозъка, а не в периферните тъкани.
Тази разлика е съществена, защото отличава съединението от фосфодиестеразните инхибитори, чието действие е съдово. Двата механизма са независими един от друг.
Меланокортин-4 рецепторът участва и в регулацията на апетита и енергийния баланс, което е основанието за отделни линии на изследване върху същия рецептор.
В опити с животни е проследено какво става след активирането на MC4R: в една малка зона на хипоталамуса (медиалната преоптична област) се отделя допамин. Тази зона отговаря за мотивацията, не за самото изпълнение. Затова PT-141 усилва вече съществуващ сигнал, а не създава нов – в изследвания без съответен стимул ефект не се отчита.
Изследователски данни и наблюдения
Наблюденията се съсредоточават върху централно медиирани отговори и са проследявани чрез стандартизирани въпросници в контролирани условия.
Отделна група работи разглежда влиянието върху хранителното поведение, произтичащо от ролята на същия рецептор в енергийната регулация.
Отчита се, че отговорът настъпва с известно закъснение спрямо приложението, което съответства на централния характер на механизма. При подкожно приложение най-високата концентрация в кръвта се достига след около час, а половината от веществото се разгражда за около 2.7 часа. Отговорът идва по-късно от пика в кръвта и се задържа след него.
Клиничните изследвания са три групи: при мъже – интраназално и подкожно (Molinoff 2003, Diamond 2004); при жени – интраназално (Safarinejad 2008); при жени – подкожно, две големи изследвания от трета фаза (RECONNECT, 2016–2018). Това е единственият пептид в тази категория, изследван и при двата пола.
При тълкуване на публикуваните данни следва да се отчита разликата между предклинични и клинични условия. Резултати от клетъчни култури и животински модели описват механизъм, но не позволяват количествени изводи за човешки условия.
Дозовите диапазони, използвани в предклинични изследвания, често не са пряко преводими поради различията в метаболизма между видовете. Това ограничение се посочва последователно в обзорните работи.
Примерни изчисления
Посочените по-долу изчисления са единствено математически примери, показващи връзката между общото количество вещество, обема на разтворителя и получената концентрация. Те не представляват препоръка за дозиране, схема на приложение или инструкция за употреба.
При разтваряне на 10 mg с 2 ml бактериостатична вода:
Получената концентрация е 5 mg/ml, като 0.20 ml съдържат 1 mg вещество.
Примерни стойности:
- 0.1 ml = 0.5 mg
- 0.2 ml = 1 mg
- 0.3 ml = 1.5 mg
- 0.4 ml = 2 mg
- 0.5 ml = 2.5 mg
Обзор на научни публикации
PT-141 е сред съединенията в тази категория, преминали през контролирани клинични изследвания, което прави данните за него по-систематизирани от повечето други пептиди тук.
Резултатите се отнасят до конкретните изследвани популации и условия.
Интраназалната форма е изоставена през 2008 г., защото при част от участниците кръвното налягане се повишава. След това всички изследвания са с подкожна форма при по-ниска доза. Във фаза 3 е използвана еднократна доза от 1.75 mg подкожно. През 2019 г. тази форма е одобрена в САЩ за една конкретна индикация при жени. Посочваме го като факт от литературата, не като указание за приложение.
Разликата спрямо плацебо в тези изследвания е статистически значима, но малка.
Данни за безопасност от проучванията
Най-честите наблюдения са гадене, зачервяване и главоболие. Във фаза 3 гадене е имало при около 40 % от участниците – най-често в началото, после отслабва. Около 13 % са спрели участието заради него. По-рядко: реакция на мястото на приложение и запушен нос (при интраназалната форма).
Кръвното налягане се повишава преходно – систолното с около 6 mmHg, диастолното с около 3 mmHg. Пикът е 2–4 часа след приложение, до 12-ия час се нормализира. Това е причината интраназалната програма да бъде спряна.
При многократно приложение е описано потъмняване на кожата на отделни места – по лицето, венците и гърдите, по-често при по-тъмна кожа. Идва от остатъчното действие върху MC1R. Зависи от дозата и не винаги изчезва.
Описани взаимодействия: с PDE5 инхибитори (двата ефекта върху съдовете се събират), с алкохол (повече гадене и замаяност), с лекарства за кръвно налягане (непредвидимо действие). PT-141 забавя изпразването на стомаха и затова забавя усвояването на вещества, приети през устата по същото време.
Общото ограничение при съединенията от тази категория е отсъствието на продължителни контролирани изследвания при хора. Наличната информация описва механизъм и краткосрочни наблюдения, а не профил на безопасност при продължително приложение.
Продуктът е предназначен изключително за научноизследователски цели. Не е храна, хранителна добавка или лекарствено средство и не е предназначен за диагностика, лечение или профилактика на заболявания.