PT-141 10mg
PT-141 (бремеланотид) – меланокортинов аналог, действащ върху MC4R рецептора в ЦНС, изследван клинично. Цена и анализ на партидата.
49.00 EUR · В наличност
Този продукт е предназначен само и единствено за научни и изследователски цели и не е одобрен лекарствен продукт. Не е предназначен за диагностика, лечение или профилактика при хора или животни. Не е одобрен от FDA, EMA или национален регулатор. Информацията на тази страница е с научно-информационна цел и не представлява медицински съвет, препоръка за употреба или твърдение за клинична ефективност и безопасност.
PT-141 – какво представлява пептидът
Синтетичен пептид, производен на Меланотан II, е PT-141, познат също под името бремеланотид. Той спада към меланокортиновото семейство, но неговият профил на рецепторна активност се различава значително от този на изходната молекула.
При изследвания върху пигментационни аналози е получено това съединение, като е установена активност, която не е свързана с пигментацията. Тази находка насочва изследователския интерес в различна посока.
Описаната основна активност засяга меланокортин-4 рецептора, намиращ се в централната нервна система, а не меланокортин-1 рецептора, който отговаря за пигментацията.
α-MSH е родоначалникът на тази група – хормон, произвеждан самостоятелно от тялото. Неговата по-стабилна синтетична версия е Меланотан II. PT-141 представлява остатъкът от Меланотан II след частично разграждане: цикличен пептид, съставен от седем аминокиселини. Тази незначителна промяна променя рецепторната насоченост – PT-141 почти не въздейства върху MC1R (отговорен за пигментацията), но запазва активността си спрямо MC3R и MC4R в мозъка.
Същата молекула носи научното название бремеланотид.
Механизъм на действие
Свързването на молекулата става с меланокортин-4 рецептора, разположен в хипоталамуса. За разлика от съединенията с действие върху съдовата система, тук механизмът е централен – започва от мозъка, а не от периферните тъкани.
Това различие е важно, тъй като разграничава съединението от фосфодиестеразните инхибитори, чиято активност е съдова. Двата механизма действат независимо един от друг.
В регулацията на апетита и енергийния баланс също участва меланокортин-4 рецепторът, което служи като основание за отделни изследователски линии, насочени към същия рецептор.
Опити с животни проследяват последствията от активирането на MC4R: в малка зона на хипоталамуса (медиалната преоптична област) настъпва отделяне на допамин. Тази зона е отговорна за мотивацията, а не за самото изпълнение. Поради това PT-141 усилва вече налично сигнал, вместо да генерира нов – при изследвания без подходящ стимул не се регистрира ефект.
Изследователски данни и наблюдения
Фокусът на наблюденията е върху централно медиирани отговори, проследени посредством стандартизирани въпросници в контролирани условия.
Влиянието върху хранителното поведение, произтичащо от ролята на същия рецептор в енергийната регулация, е разгледано в отделна група изследвания.
Установено е, че настъпването на отговора е забавено спрямо момента на приложение, което е в съответствие с централния характер на механизма. При подкожно инжектиране пиковата концентрация в кръвта се постига след около час, като половината от веществото се елиминира за приблизително 2.7 часа. Отговорът се проявява по-късно от пика в кръвта и продължава след него.
Клиничните изпитвания обхващат три групи: при мъже – чрез интраназално и подкожно приложение (Molinoff 2003, Diamond 2004); при жени – интраназално (Safarinejad 2008); при жени – подкожно, посредством две мащабни изпитвания от трета фаза (RECONNECT, 2016–2018). Сред пептидите от тази категория това е единственият, изследван и при двата пола.
При интерпретирането на публикуваните данни трябва да се има предвид разликата между предклинични и клинични условия. Резултатите от клетъчни култури и животински модели изясняват механизма, но не дават основание за количествени заключения относно човешкия организъм.
Използваните в предклиничните изследвания дозови диапазони често не могат да бъдат пряко пренасяни поради различията в метаболизма между видовете. Това ограничение се отбелязва последователно в обзорната литература.
Примерни изчисления
Изчисленията по-долу представляват само математически примери, илюстриращи зависимостта между общото количество вещество, обема на разтворителя и получената концентрация. Те не следва да се тълкуват като препоръка за дозиране, схема на приложение или инструкция за употреба.
При разтваряне на 10 mg с 2 ml бактериостатична вода:
Концентрацията, която се получава, е 5 mg/ml, а 0.20 ml съдържат 1 mg от веществото.
Примерни стойности:
- 0.1 ml = 0.5 mg
- 0.2 ml = 1 mg
- 0.3 ml = 1.5 mg
- 0.4 ml = 2 mg
- 0.5 ml = 2.5 mg
Обзор на научни публикации
Сред съединенията от тази категория PT-141 е преминал през контролирани клинични изследвания, което прави свързаните с него данни по-систематизирани в сравнение с повечето други пептиди тук.
Получените резултати са специфични за конкретните изследвани популации и условия.
През 2008 г. интраназалната форма е изоставена, тъй като при част от участниците е отчетено повишаване на кръвното налягане. Впоследствие всички изследвания преминават към подкожна форма при по-ниска доза. Във фаза 3 е приложена еднократна доза от 1.75 mg подкожно. През 2019 г. тази форма получава одобрение в САЩ за конкретна индикация при жени. Посочваме това като факт от литературата, а не като указание за приложение.
В тези изследвания разликата спрямо плацебо е статистически значима, но с малък размер.
Данни за безопасност от проучванията
Сред най-честите наблюдавани ефекти са гадене, зачервяване и главоболие. Във фаза 3 около 40 % от участниците са съобщили за гадене – проявяващо се предимно в началото и отслабващо впоследствие. Около 13 % са прекратили участието си именно поради него. По-рядко са наблюдавани реакция на мястото на приложение и запушен нос (при интраназалната форма).
Налице е преходно повишаване на кръвното налягане – систолното с около 6 mmHg, а диастолното с около 3 mmHg. Пиковата стойност се достига 2–4 часа след приложението, като нормализирането настъпва до 12-ия час. Именно поради тази причина интраназалната програма е прекратена.
При многократна употреба е описано локално потъмняване на кожата – по лицето, венците и гърдите, като се наблюдава по-често при по-тъмен тен. Това се дължи на остатъчна активност спрямо MC1R. Проявата зависи от дозата и невинаги отзвучава.
Сред описаните взаимодействия са: с PDE5 инхибитори (съдовите ефекти на двете вещества се сумират), с алкохол (засилено гадене и замаяност), с лекарства за кръвно налягане (непредвидим ефект). Тъй като PT-141 забавя изпразването на стомаха, той забавя и усвояването на вещества, приемани перорално по същото време.
Липсата на продължителни контролирани изследвания при хора е общо ограничение за съединенията от тази категория. Наличните данни описват механизма и краткосрочните наблюдения, но не очертават профил на безопасност при продължителна употреба.
Продуктът е предназначен изключително за научноизследователски цели. Не е храна, хранителна добавка или лекарствено средство и не е предназначен за диагностика, лечение или профилактика на заболявания.