Какво е Melanotan I?
Melanotan I (афамеланотид) е синтетичен пептид от групата на меланокортините, представляващ линеен тридекапептид и аналог на α-MSH (α-Melanocyte-Stimulating Hormone). В научната литература е бил изследван основно заради потенциалната си роля в стимулирането на меланогенезата, фотопротекцията и модулирането на кожната пигментация. Пептидът действа предимно чрез активация на меланокортиновия рецептор MC1R, с по-ограничена активност към други меланокортинови рецептори.
Първоначално разработен като изследователски аналог на ендогенния α-MSH, Melanotan I е бил използван за проучване на пътищата, свързани с пигментацията на кожата, фотозащитните механизми и отговора към UV-лъчение. Впоследствие интересът към пептида включва и изследвания върху неговите ефекти върху оксидативния стрес, възпалителните процеси в кожата и общия фототолеранс.
Наблюдения за Melanotan I
В научните изследвания Melanotan I е бил проучван във връзка с:
-
Стимулиране на меланогенезата – активация на MC1R в меланоцитите и повишен синтез на еумеланин
-
Фотозащита – потенциален защитен ефект срещу UV-индуцирани увреждания на кожата
-
Подобряване на фототолерантността при модели с повишена чувствителност към слънчева светлина
-
Изследване на ефектите върху оксидативния стрес и възпалителните медиатори в кожата
-
Модулация на кожния тон и равномерността на пигментацията
Научни данни
Melanotan I е бил изследван в предклинични и ограничени клинични проучвания, със специфичен фокус върху пигментацията и фотопротективните ефекти.
-
Предимно активира MC1R, което води до повишен синтез на еумеланин и по-тъмен фототип при изследваните модели
-
В животински модели се описва намалена увреда от UV-лъчение и по-бързо възстановяване на кожата след експозиция
-
В ограничени човешки проучвания е отчетено потъмняване на кожата и повишена фототолерантност
-
Действието му не се свързва със значимо повишение на GH или IGF-1 – ефектите са независими от растежния хормон
-
Наблюдавани са стабилни нива на пигментация за определен период след приключване на прилагането в изследователски условия
Прием и дозировка
В научната литература цитирани изследователски дозови режими варират според модела (in vitro, животински или човешки проучвания) и целта на изследването. При подкожно приложение в изследователска среда дозите обичайно се титрират постепенно, с цел да се оцени динамиката на пигментацията и поносимостта.
При 10 mg + 3 ml бактериостатична вода:
Концентрация = 3.3 mg/ml → 0.075 ml ≈ 250 μg
Примерни изчислителни стойности за лабораторни цели:
0.075 ml ≈ 250 μg
0.15 ml ≈ 500 μg
0.3 ml ≈ 1000 μg
Конкретните схеми за прилагане в научни условия се определят спрямо дизайна на протокола, вида на модела и целите на изследването.
Възможни странични ефекти
В изследователски условия Melanotan I обикновено се понася добре, но могат да се наблюдават преходни реакции, които са дозозависими:
-
Зачервяване на лицето или усещане за топлина
-
Лека гадене или временен дискомфорт в стомаха
-
Главоболие или чувство за умора при някои модели
-
Повишена пигментация на кожата и потъмняване на съществуващи бенки
Ефектите обикновено са обратими и отзвучават след прекратяване на прилагането в изследователски условия. Сериозни нежелани реакции са рядко описвани в рамките на публикуваните дози, но дългосрочната безопасност и ефекти върху кожните лезии остават обект на допълнителни проучвания.
Информацията е базирана на научни публикации и има изцяло образователен характер. Не е предназначена за диагностика, лечение или превенция на заболявания и не представлява медицински съвет.