Какво е Melanotan I?

Melanotan I (афамеланотид) е синтетичен пептид от групата на меланокортините, представляващ линеен тридекапептид и аналог на α-MSH (α-Melanocyte-Stimulating Hormone). В научната литература е бил изследван основно заради потенциалната си роля в стимулирането на меланогенезата, фотопротекцията и модулирането на кожната пигментация. Пептидът действа предимно чрез активация на меланокортиновия рецептор MC1R, с по-ограничена активност към други меланокортинови рецептори.

Първоначално разработен като изследователски аналог на ендогенния α-MSH, Melanotan I е бил използван за проучване на пътищата, свързани с пигментацията на кожата, фотозащитните механизми и отговора към UV-лъчение. Впоследствие интересът към пептида включва и изследвания върху неговите ефекти върху оксидативния стрес, възпалителните процеси в кожата и общия фототолеранс.

Наблюдения за Melanotan I

В научните изследвания Melanotan I е бил проучван във връзка с:

• Стимулиране на меланогенезата – активация на MC1R в меланоцитите и повишен синтез на еумеланин

• Фотозащита – потенциален защитен ефект срещу UV-индуцирани увреждания на кожата

• Подобряване на фототолерантността при модели с повишена чувствителност към слънчева светлина

• Изследване на ефектите върху оксидативния стрес и възпалителните медиатори в кожата

• Модулация на кожния тон и равномерността на пигментацията

Научни данни

Melanotan I е бил изследван в предклинични и ограничени клинични проучвания, със специфичен фокус върху пигментацията и фотопротективните ефекти.

• Предимно активира MC1R, което води до повишен синтез на еумеланин и по-тъмен фототип при изследваните модели

• В животински модели се описва намалена увреда от UV-лъчение и по-бързо възстановяване на кожата след експозиция

• В ограничени човешки проучвания е отчетено потъмняване на кожата и повишена фототолерантност

• Действието му не се свързва със значимо повишение на GH или IGF-1 – ефектите са независими от растежния хормон

• Наблюдавани са стабилни нива на пигментация за определен период след приключване на прилагането в изследователски условия

Прием и дозировка

В научната литература цитирани изследователски дозови режими варират според модела (in vitro, животински или човешки проучвания) и целта на изследването. При подкожно приложение в изследователска среда дозите обичайно се титрират постепенно, с цел да се оцени динамиката на пигментацията и поносимостта.

При 10 mg + 3 ml бактериостатична вода:

Концентрация = 3.3 mg/ml → 0.075 ml ≈ 250 μg

Примерни изчислителни стойности за лабораторни цели:

0.075 ml ≈ 250 μg

0.15 ml ≈ 500 μg

0.3 ml ≈ 1000 μg

Конкретните схеми за прилагане в научни условия се определят спрямо дизайна на протокола, вида на модела и целите на изследването.

Възможни странични ефекти

В изследователски условия Melanotan I обикновено се понася добре, но могат да се наблюдават преходни реакции, които са дозозависими:

• Зачервяване на лицето или усещане за топлина

• Лека гадене или временен дискомфорт в стомаха

• Главоболие или чувство за умора при някои модели

• Повишена пигментация на кожата и потъмняване на съществуващи бенки

Ефектите обикновено са обратими и отзвучават след прекратяване на прилагането в изследователски условия. Сериозни нежелани реакции са рядко описвани в рамките на публикуваните дози, но дългосрочната безопасност и ефекти върху кожните лезии остават обект на допълнителни проучвания.

Информацията е базирана на научни публикации и има изцяло образователен характер. Не е предназначена за диагностика, лечение или превенция на заболявания и не представлява медицински съвет.